Спорът започна след изказване на премиера Румен Радев, който представи президентския балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров като избор между „мира и войната“ и призова за подкрепа на Йотова.

 

„Нека в неделя да пратим сглобката в небитието. Нека да гласуваме за Илияна Йотова, за да бъде България в сигурни ръце“, каза Радев.

 

Думите му бяха разпространени чрез официалните канали на Министерския съвет. Това предизвика сигнал до ЦИК от инициативния комитет на Андрей Гюров и Георги Кандев, както и журналистически въпроси за използването на държавни информационни канали за предизборни цели.

 

В отговор на тези въпроси правителствената информационна служба публикува втора позиция. В нея защити действията си, но насочи критиките към медиите и начина, по който отразяват министър-председателя.

 

Какво казва Изборният кодекс?

 

Член 168, ал. 3 от Изборния кодекс забранява безплатното използване на публичен административен ресурс във връзка с предизборната кампания, а чл. 182, ал. 1 забранява агитацията в държавни и общински учреждения и институции.

 

В своя защита Министерският съвет се позова на чл. 342, ал. 3 и посочи, че към момента на изказването кампанията за втория тур още не е започнала.

 

Началото на кампанията е важно за правната оценка, а дали има нарушение, трябва да установи компетентният орган. Това обаче не променя факта, че официалните канали на правителството са използвани за разпространение на пряк призив за подкрепа на кандидат за президент.

 

Вместо да обясни това решение, правителствената информационна служба насочи критиките си към начина, по който журналистите отразяват премиера.

 

Правителството определя журналистическите стандарти?


„Дори и определени журналисти или медии да не споделят позициите на премиера, професионалните стандарти в журналистиката изискват те да бъдат отразени достоверно и в пълнота“, се казва в правителствената позиция.

 

Пресслужбата продължава с още по-остра оценка:

 

„Ако дадени медии въпреки това се отклоняват от професионалните стандарти и премълчават, преиначават, манипулират, съкращават и вплитат в политически наративи думите на министър-председателя или са подвластни на цензура или автоцензура, Правителствената информационна служба няма да следва тези негативни примери“.

 

Да обясняваш на журналистите как да си вършат работата, при това от позицията на правителствена пресслужба, е проява на забележителна професионална самоувереност. Особено когато самата институция трябва да отговаря на въпроси за собствените си действия. Вместо аргументи получаваме наставления за журналистическа етика, а вместо отговорност – обвинения в манипулация, цензура и автоцензура.




Впрочем това е и една от най-грубите грешки в публичните комуникации. Всеки специалист по връзки с обществеността би трябвало да знае, че работата му не е да редактира журналистите. Той може да предоставя информация, да защитава позиция, да посочва конкретни неточности и да настоява те да бъдат поправени. Не може обаче да изисква медиите да възпроизвеждат съобщенията му по начин, който устройва институцията. Още по-малко да ги обвинява в непрофесионализъм, когато не го правят.

 

Правителствената информационна служба би трябвало да познава тази разлика. Вместо това тя поставя съкращаването на изказвания редом с преиначаването и манипулирането на информация. Сякаш редакционният подбор е нарушение, а пълното препечатване на думите на премиера – образец за журналистическа етика.

 

Не е.

 

Журналистиката не е стенография. Нито един журналист няма задължение да публикува всяка дума на Румен Радев. Ако премиерът направи десет твърдения, а едно от тях е невярно, противоречиво или обществено значимо, именно то може да бъде новината. Останалите девет не са задължителен придружаващ материал. Единственото изискване е казаното да бъде предадено точно, без да се изопачава смисълът му.

 

Също толкова несъстоятелно е обвинението за „вплитане в политически наративи“. Как точно трябва да се отразява политическо изказване на министър-председател в разгара на президентски избори, ако не в неговия политически контекст? Да се премълчи кого подкрепя? Да не се проверяват обвиненията му към опонентите? Да се публикува цялата му реч, без да се посочват противоречията в нея? Това може да е удобен модел за правителствената комуникация, но няма нищо общо с журналистика.

 

Най-абсурдното е, че всичко това се случва, защото журналисти са задали въпроси, на които правителството дължи отговор. Вместо да обясни защо държавните му канали разпространяват призив за подкрепа на Илияна Йотова, пресслужбата решава да преподава журналистика на хората, които са поискали обяснение.

 

В 2026 г. сме, не в 1986-а, когато след аварията в съветския Чернобил комунистическата власт укрива информация, омаловажава опасността и налага официалната версия за случилото се. Забавеното предупреждение лишава хората от възможността да се предпазят навреме от радиоактивното замърсяване, което увеличава многократно тежките заболявания (Повече за това – в документалния филм „Хроники за Неудобната истина“ от 2026 г.). Четиридесет години по-късно би трябвало да е пределно ясно, че правителствената пресслужба няма да диктува на журналистите как да отразяват властта. Днес никой не е длъжен да приема официалната версия за единствената истина, още по-малко да я препечатва „в пълнота“ по указания на правителствената пресслужба.

 

АЕЖ: Журналистите не са „стойки за микрофони“


Асоциацията на европейските журналисти – България определи правителствената позиция като опасен опит за назидание на медиите.

 

„Опитът на правителствената информационна служба да назидава медиите за професионалните стандарти в журналистиката е опасен. Очакването, че всички медии трябва да ретранслират „в пълнота“ изказванията на премиера, говори за дълбоко непознаване на журналистическата работа“, посочва организацията.

 

АЕЖ подчертава, че медиите не са платформи за публикуване на прессъобщения на властта, а журналистите не са „стойки за микрофони“, които трябва безропотно да предават думите на премиера.

 

Организацията припомня, че Етичният кодекс на българските медии изисква точност, но не задължава журналистите да публикуват цели изказвания.

 

„Изваждането на думи от контекста не е етична практика, но медиите, с малки изключения, не са задължени да предават позициите на властта в тяхната цялост. Съвсем допустимо е да поставят фокус върху отделни части от изказване“, се казва в позицията.

 

АЕЖ обръща внимание и на правомощията на институциите. Спазването на журналистическите етични стандарти е предмет на работата на Комисията по журналистическа етика, а независимият регулатор за електронните медии е Съветът за електронни медии.

 

Правителствената информационна служба няма правомощията на нито един от тези органи.

 

Член 40, ал. 1 от Конституцията гласи: „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“.

 

Европейският акт за свободата на медиите също предвижда гаранции за редакционната независимост и защита от държавна намеса.




В края на позицията си правителството изразява надежда, че „почтените български медии“ ще продължат да информират обществото за действията на премиера и няма да се поддават на опити за цензура. Това внушение е особено проблематично. Изпълнителната власт не само предлага собствено тълкуване на журналистическите стандарти, но и използва неопределен критерий за „почтеност“, за да оценява медиите.

 

АЕЖ предупреждава, че подобни послания могат да създадат условия именно за цензура и автоцензура, защото внушават, че журналистите, които не отразяват премиера по предпочитания от правителството начин, нарушават професионалните стандарти.