България между Русия и Запада – световните медии за президентския вот

Американската информационна агенция Associated Press определя избирателната активност като рекордно ниска. Според наблюдатели, цитирани от агенцията, тя отразява натрупаното недоверие към политиците и засилващата се апатия сред гражданите.

 

Първият тур не излъчи победител. Предварителните екзитполове показаха преднина на Йотова от 3–4 процентни пункта пред Гюров. Associated Press определя представянето на кандидата на прозападната опозиция като изненадващо силно.

 

Въпреки рекордния брой от 27 кандидат-президентски двойки, надпреварата ще бъде решена на балотажа на 1 ноември. Според агенцията двамата претенденти представляват различни политически визии, особено по отношение на Русия и западните съюзници на България.

Ще се концентрира ли властта в една политическа сила?

Един от основните въпроси, които западните медии разглеждат, е дали президентската институция ще запази ролята си на противотежест на правителството.

 

Френският Le Monde припомня, че Румен Радев напусна президентския пост през януари, за да участва в предсрочните парламентарни избори. Неговата формация „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство през април, а самият той оглави правителството.

 

Йотова, която го наследи като държавен глава, се кандидатира за собствен президентски мандат с подкрепата на управляващата формация и на социалистите.

 

Пред Le Monde социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ посочва, че един от основните залози на изборите е дали властта ще бъде съсредоточена в една политическа общност.

 

Политологът Анна Кръстева също предупреждава за подобен риск. Според нея победа на Йотова би означавала силен министър-председател и президент, който следва неговата политическа линия.

 

Германската Deutsche Welle разглежда същия проблем през правомощията на държавния глава.

 

Политологът Христо Панчугов от Нов български университет отбелязва, че България има еднопартийно парламентарно мнозинство, което не зависи от коалиционни партньори, докато опозицията е силно отслабена.

 

Според него кампанията е трябвало да обърне повече внимание на способността на президента да бъде противотежест на управляващите.

 

В интервю за Deutsche Welle Андрей Гюров също предупреждава за концентрацията на власт. Той казва, че подобен процес носи признаци на движение към автокрация и подчертава, че президентът трябва да умее да казва „не“.

 

Йотова е отказала поканата на Deutsche Welle за интервю.

 

Войната срещу Украйна и различията за Русия

Британската агенция Reuters поставя президентските избори в контекста на разширяващите се военни действия в Черно море.

 

В публикация от 25 октомври агенцията посочва, че нападенията с дронове срещу търговски кораби край българското крайбрежие са придали допълнително значение на вота.

 

Според Reuters при атаките вероятно са загинали около две дузини моряци от различни държави. Агенцията уточнява, че българските власти не са обвинили официално Русия за нападенията. Премиерът Румен Радев обаче е посочил, че резултатът от тях е в полза на Москва.

 

Двамата основни кандидати осъждат атаките, но имат различни позиции за войната срещу Украйна.

 

Reuters отбелязва, че Гюров подкрепя Киев и по-тясното сътрудничество със западните съюзници. По време на служебното си управление той подписа споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна.

 

„Искам България да има собствен глас в Европа. Да бъде надежден съюзник в НАТО, който защитава интересите си чрез готовност, силна дипломация и ясна позиция“, казва Гюров на предизборен митинг, цитиран от Reuters.

 

Йотова, от своя страна, настоява за дипломатическо решение на войната. Според Associated Press анализаторите очакват тя да продължи политиката на Румен Радев, който подкрепя запазването на европейската ориентация на България, но същевременно настоява за подобряване на отношенията с Русия и премахване на санкциите.

 

Le Monde също обръща внимание на тази позиция. Френското издание посочва, че Йотова обещава да бъде „президент на мира“, подкрепя диалога с Москва и изразява резерви към военната помощ за Украйна и санкциите срещу руския петрол и газ.

 

Атаките в Черно море промениха предизборната кампания

Сигурността в Черноморския регион е сред водещите теми и в анализа на Deutsche Welle от 22 октомври.

 

Медията припомня, че първоначално кампанията е преминала с малки предизборни прояви, ограничен публичен дебат и лични нападки. След атаките срещу търговски кораби обаче различията между двамата кандидати по външнополитическите въпроси са станали по-видими.

Според Le Monde на 6 и 13 октомври четири търговски кораба са били поразени от дронове в българската изключителна икономическа зона. Два от тях са потънали, а 21 моряци са били обявени за изчезнали.

 

След нападенията българското правителство поиска съдействие от съюзниците си за засилване на морската сигурност.

 

Пред Deutsche Welle социологът Боряна Димитрова коментира, че атаките са превърнали иначе абстрактната геополитическа ситуация в непосредствен проблем за българските граждани.

 

Според нея нееднозначните позиции на управляващите за отговорността за нападенията са повлияли на обществените нагласи. Последните предизборни проучвания са показали известно намаляване на подкрепата за Йотова, макар тя да е запазила първото място.

 

Le Monde цитира и политолога Анна Кръстева, според която инцидентите в Черно море са затвърдили различията между кандидатите. Гюров защитава по-твърда позиция спрямо Русия, докато Йотова настоява за сближаване и диалог.

Икономическото недоволство и умората от избори

Международните медии открояват и икономическите проблеми, които тревожат българските избиратели.

 

Associated Press посочва поскъпването на енергията и инфлацията сред основните теми в кампанията. Агенцията отбелязва, че много домакинства, особено в селските райони, изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи.

 

Le Monde разглежда икономическото недоволство и през данните на Eurostat. Според цитираното от изданието средногодишната инфлация в България през септември е достигнала 5,6% при 3,8% средно за Европейския съюз.

 

Пред френския вестник Боряна Димитрова посочва, че поскъпването на горивата, свързано с обстановката в Близкия изток, се използва в политически послания срещу приемането на еврото. Според нея това засилва евроскептицизма.

 

Тя предупреждава, че икономическото недоволство може да навреди на Йотова не толкова чрез протестен вот, колкото чрез отказ от гласуване.

 

Политическата умора е другият фактор. Le Monde припомня, че от 2021 г. българите са били призовавани многократно до урните за парламентарни и президентски избори.

 

Според Анна Кръстева част от избирателите са изгубили мотивация за участие заради продължителната политическа нестабилност и усещането, че резултатът е предварително известен.

 

Балотажът – изпитание за подкрепата и за двамата кандидати

След първия тур основната неизвестна остава поведението на избирателите на 1 ноември.

 

Associated Press отбелязва, че Гюров е постигнал по-силен резултат от очакваното. Това превръща втория тур в по-оспорвана надпревара, отколкото са предполагали част от предизборните проучвания.

 

Deutsche Welle също разглежда възможностите за преразпределение на подкрепата. В анализа си преди изборите медията посочва, че поведението на избирателите на останалите кандидати и на партиите без собствен претендент може да се окаже решаващо.

 

При ниската активност от първия тур значение ще има и дали двамата финалисти ще успеят да привлекат хора, които на 25 октомври са останали по домовете си.

 

Така международните публикации очертават президентския вот като надпревара с по-широки политически последици. Изборът на 1 ноември ще определи не само следващия държавен глава, но и дали президентската институция ще бъде противотежест на правителството, както и каква позиция ще защитава България по въпросите за Русия, Украйна и сигурността в Черно море.