„Франция е на ръба на финансова криза. Трябва да изпратим сигнал към пазарите“, заяви бившият премиер Мишел Барние пред POLITICO.
Този уикенд не се стигна до грабежите и безредиците, белязали протестите на 17 и 18 октомври.
Финансовите пазари обаче продължават да реагират предпазливо. Още преди протестите инвеститорите разпродаваха френски държавни облигации или настояваха за по-висока доходност заради неспособността на правителството да намали бюджетния дефицит, да овладее държавния дълг от 3,5 трилиона евро и да реформира неустойчивата пенсионна система.
Допълнителен риск създава възможността на президентския балотаж следващата пролет да се изправят крайнодясната Марин льо Пен и крайнолевият Жан-Люк Меланшон. И двамата искат да изразходват милиарди евро за понижаване на пенсионната възраст – перспектива, която тревожи инвеститорите.
Щетите от безредиците засега се оценяват на десетки милиони евро, голяма част от които може да бъдат покрити от застрахователите. Политическата нестабилност задълбочава несигурността около икономическите перспективи. Протестите на „жълтите жилетки“ между 2018 и 2020 г. струваха на Франция 0,1% от брутния вътрешен продукт, а търговците отчетоха загуби от 2 милиарда евро.
„Очевидно е, че протестите оказват влияние върху пазарите“, заяви бившият министър на икономиката и финансите Ерик Ломбар.
Правителството на премиера Себастиан Льокорню вече е заложило икономии от 43 милиарда евро в бюджета за 2027 г., което оставя малко възможности за допълнителни съкращения. Кабинетът трябва да избира между нови заеми, които ще натоварят бъдещите поколения с лихвени плащания, и надеждата, че протестите ще затихнат.
„Ножът е опрял до гърлото ни“, заяви правителствен министър, пожелал анонимност. „Трябва да покажем, че сме чули възмущението на хората. Но при сегашното състояние на пазарите възможностите ни за действие са силно ограничени.“
Рискът от дългова криза
Бившият италиански премиер Марио Монти, който през 2011 г. успя да овладее подобна криза чрез съкращаване на разходите и пенсионна реформа, предупреди, че ситуацията може бързо да се влоши.
През 2011 г. разликата между доходността по италианските и германските 10-годишни държавни облигации нарасна от около 150 до над 500 базисни пункта само за няколко месеца. В петък разликата между френските и германските облигации достигна 169 базисни пункта, а доходността по френските 10-годишни облигации се покачи до 5,14% – най-високото равнище от 2002 г.
Според Монти Франция отдавна използва политическата и икономическата си тежест, за да заобикаля фискалните правила на ЕС. Сега обаче страната може да се окаже в центъра на европейска дългова криза.
Макар Европейската централна банка да разполага с инструменти за ограничаване на подобен сценарий, Монти смята, че французите подценяват опасността.
„Франция психологически не е готова да се възприеме като мишена на криза или дори като нейна отправна точка – криза, която може да се разпространи и в други държави“, заяви той.
Проблемът е не само икономически. Според проучване от миналия месец девет от десет французи са песимистично настроени за бъдещето и смятат, че децата им ще живеят по-зле от тях. Друго изследване показва, че само половината от анкетираните във Франция изпитват гордост от демократичната система на страната. За сравнение, делът е около две трети в Германия и близо 70% във Великобритания.
Това недоверие подхранва подкрепата за крайните политически сили. Според обобщените данни на POLITICO от началото на октомври Льо Пен има подкрепата на 34% от избирателите, а Меланшон – на 15%. Така близо половината от електората се насочва към кандидати, които се противопоставят на установения политически ред.
Център-десният кандидат Едуар Филип се опитва да привлече избирателите с обещания за финансова дисциплина, но кампанията му все още не успява да намери ясна посока.
Загуба на доверие
Политици, депутати и дипломати, разговаряли с POLITICO, не очакват Франция да стигне до сценарий като гръцкия, при който правителството не може да плаща на служителите си и на кредиторите. Според тях обаче страната може да преживее криза, подобна на италианската от 2011 г.
„Все още не сме бананова република, която рискува да обяви фалит“, заяви центристкият депутат и експерт по бюджета Шарл дьо Курсон.
Безредиците в Париж показват колко дълбоко е социалното напрежение. По време на протестите по-рано този месец мъж приканвал минувачите да влязат и да вземат каквото им е необходимо от разграбен супермаркет. Наблизо собственик на китайски ресторант заключвал вратата след всеки клиент, за да не допусне вътре участници в безредиците.
Според дипломати и икономисти Франция вероятно няма да успее да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП до 2029 г., както е обещала на ЕС.
Дьо Курсон смята, че страната е „загубила всякаква достоверност“ пред европейските си партньори по въпросите на публичните финанси.
Бившият финансов министър Ерик Ломбар също призна, че Франция не е изпълнила поетите ангажименти, но изрази надежда, че ситуацията може да се промени.
„Поехме ангажименти да върнем публичните финанси в правилната посока, но не ги изпълнихме. В крайна сметка не успяхме да го направим като общество“, заяви той. „Така сами се поставихме в слаба позиция.“
Джорджо Леали и Клий Колкът, POLITICO
