Настъпва нощ над европейската столица. Всичко е тихо, но кошмарите тепърва започват.
Призракът на Виктор Орбан броди около кръговото кръстовище „Шуман“. Пепел от кладата на бюрокрацията покрива сградата „Юстус Липсиус“. Бьорн Зайберт, началникът на кабинета на Урсула фон дер Лайен, преследва служители с въпроси за „асоциираното членство“ на Канада. А евродепутатите се страхуват, че ремонтите в парламента ще разкрият скелетите на стари политически интриги.
Ето кой от кого се страхува в брюкселския балон.
Всички се страхуват от Марин льо Пен
Основното притеснение на европейските дипломати и политици е фаворитката за президентския пост във Франция Марин льо Пен. Ще намали ли наполовина френската вноска в бюджета на ЕС, както обещава? Ще отклони ли италианския премиер Джорджа Мелони от Брюксел и ще поиска ли главата на Урсула фон дер Лайен?
В Брюксел вече бяха започнали да приемат идеята Джордан Бардела да стане президент на Франция. Годините начело на европейската дейност на „Национален сбор“ показаха прагматизъм в отношенията му с ЕС. Надеждите обаче бяха попарени, след като апелативен съд в Париж отвори пътя на Льо Пен към президентската надпревара.
Следващият президент на ЕЦБ се страхува от Жан-Люк Меланшон
Президентът на Европейската централна банка е последната защитна линия на еврото срещу нестандартни икономически решения. Тя може да бъде подложена на изпитание от френския кандидат за президент Жан-Люк Меланшон, който обещава да „изгори“ милиарди евро от държавния дълг на Франция.
Планът му предвижда ЕЦБ да се откаже от лихвите по огромна част от френските облигации. Критиците предупреждават, че подобен ход може да се окаже невъзможен и дори да доведе до излизане на Франция от еврозоната.
След обявеното оттегляне на Кристин Лагард през февруари позициите на френските кандидати за президент по въпроса за дълга ще имат значение и за надпреварата за нейния наследник. Сред основните претенденти са нидерландецът Клаас Кнот и испанецът Пабло Ернандес де Кос.
Лобистите се страхуват от ChatGPT
Броят на поправките, внесени от евродепутатите, рязко нарасна с появата на генеративния AI. Важни законодателни актове вече са изправени пред хиляди предложения за промени.
Служители на Европейския парламент забелязват поправки с подозрителен машинен език, а понякога и позовавания на законодателни актове, които изобщо не съществуват.
Този поток от предложения се превръща в кошмар за лобистите, парламентарните сътрудници и чиновниците, които трябва да го обработват. Над тях тегне и страхът, че AI може да ги замени. А евродепутатите може да се наложи да гласуват поправките една по една в пленарната зала.
Служителите на Комисията се страхуват от австрийския министър
Европейските чиновници са притеснени от австрийския министър по европейските въпроси Клаудия Бауер, която настоява за съкращаване на административните разходи на Комисията – включително за заплати и офиси – в следващия седемгодишен бюджет.
Кампанията ѝ, подкрепена от повечето столици в ЕС, доведе до намаляване с 8% на административния бюджет в последното предложение. Страхът от Бауер е толкова голям, че европейски служители на шега твърдят, че намаляват делегациите си при пътувания до Австрия.
Джесика Росуол се страхува от Стефан Сежурне и Валдис Домбровскис
Еврокомисарят по околната среда Джесика Росуол има основания да се притеснява от индустриалния комисар Стефан Сежурне, който поема водещата роля в подготовката на Закона за кръговата икономика – въпреки че това е част от официалното портфолио на Росуол.
Двамата вече делят една и съща сграда в Брюксел, но имат различни приоритети: Росуол настоява за по-силна защита на околната среда, докато Сежурне поставя акцент върху индустриалния растеж.
Росуол е под натиск и от еврокомисаря Валдис Домбровскис да намали бюрократичните изисквания в екологичното законодателство. Междувременно Европейската народна партия настоява да бъдат преразгледани и правилата за птиците, местообитанията и водите.
Александър Стуб се страхува от Кая Калас и Антониу Коща
Кая Калас не е коментирала публично телефонния разговор на финландския президент Александър Стуб с Владимир Путин, но е показвала, че не одобрява подобни контакти.
Ако Путин предложи сериозни преговори и отстъпки, Калас би била естественият представител на ЕС. „Разбира се, че ще разговарям, ако се появи такава възможност“, заяви тя пред естонски медии през септември, попитана дали би разговаряла с руския президент или с външния му министър Сергей Лавров.
Към телефона посяга и председателят на Европейския съвет Антониу Коща, който представлява Съюза на равнище държавни и правителствени ръководители. Това може да обясни защо Стуб подчерта, че разговорът му с норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре е бил от името на двете им държави, а не на Европа.
Манфред Вебер се страхува от собствената си политическа група…
Лидера на Европейската народна партия Манфред Вебер го тревожат разделенията в собствените му редици. Той иска да обедини групата преди европейските избори през 2029 г., които определя като битка срещу крайната десница.
Това обаче може да се окаже трудно, тъй като националните делегации в ЕНП все по-често спорят дали да си сътрудничат с крайната десница, или да я изолират.
…а групата се страхува от Уарда Бенсуаг
Ключова фигура в стратегията на Вебер е Уарда Бенсуаг – генерален секретар на политическата група и началник на кабинета му. Тя е сред най-доверените му сътрудници и има репутацията на умел, но безмилостен политически играч, от когото служителите на ЕНП се страхуват в коридорите на Европейския парламент.
Никой не се страхува от Европейския парламент… но би трябвало
Опитите на Европейския парламент да притисне националните правителства по въпроса за следващия дългосрочен бюджет на ЕС засега не дават резултат. Парламентът заплашва да блокира бюджета, но никой не изглежда особено впечатлен.
А заплахата не бива да се подценява. За приемането на бюджета ще са нужни 361 от общо 720 гласа. Във фрагментиран парламент, в който има силна съпротива срещу плановете за обединяване на средствата за земеделие и регионално развитие, мнозинството може да се окаже трудно постижимо.
Колкото по-дълго Съветът пренебрегва недоволството на евродепутатите, толкова по-решени стават те да докажат, че могат да блокират бюджета.
По материал на POLITICO
