Последните социологически проучвания показват оспорвана надпревара между управляващия блок и опозицията. Нито един от двата лагера няма гарантирано мнозинство в 120-местния Кнесет, за което са необходими поне 61 депутати.
Около половин милион израелци ще гласуват за първи път, а според информация, цитирана от BBC, приблизително 70 000 граждани се завръщат от чужбина специално за изборите.
В събота вечерта големи множества се събраха в центъра на Тел Авив с искане за смяна на правителството.
„Искам мир, искам сигурност, искам край на корупцията и религиозните фанатици да бъдат отстранени от властта“, казва пред BBC 21-годишният Омри.
Кой е Гади Айзенкот – основният съперник на Нетаняху?
Бившият началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот се превърна в един от най-сериозните политически съперници на Нетаняху. Той оглавява центристката партия „Яшар“, която в редица социологически проучвания изпреварва управляващата „Ликуд“.
Айзенкот е сравнително ново лице в политиката. Произхожда от семейство с марокански корени и се представя като човек извън традиционния политически елит. Синът му загина по време на войната в Газа.
За разлика от конфронтационния стил на Нетаняху, бившият генерал залага на сдържано публично поведение. Някои негови привърженици го определят като „неполитик“.
„Тези избори са за много неща – сигурността, икономиката, образованието. Но преди всичко са за идентичността на държавата Израел и за това какъв Израел искаме да видим – еврейска, демократична, либерална, толерантна и равноправна държава“, казва Айзенкот на предизборна среща в град Рамле, цитиран от BBC.
Неговата популярност обаче не гарантира победа. Дори партията му да получи най-много депутатски места, съставянето на правителство ще зависи от възможността за изграждане на коалиция.
Отговорността за 7 октомври разделя избирателите
Един от основните въпроси в кампанията е кой носи отговорност за атаките на Хамас от 7 октомври 2023 г. Тогава бяха убити близо 1200 души, а 251 бяха взети за заложници.
Опозицията настоява за създаването на държавна комисия, която да разследва обстоятелствата около нападенията и действията на институциите.
Нетаняху отказва да създаде такава комисия при действащия механизъм за определяне на състава ѝ. Той твърди, че Върховният съд е предубеден срещу него.
Айзенкот обещава да проведе държавно разследване. Според проучване, цитирано от BBC, повече от 70% от еврейските израелци подкрепят създаването на подобна комисия.
Друг сериозен конфликт е свързан с военната служба за ултраортодоксалните евреи. Айзенкот обещава да изпълни съдебните решения за призоваването им в армията. Въпросът предизвиква напрежение и сред традиционните избиратели на десницата.
Нетаняху разчита на сигурността, но част от десницата се радикализира
Предизборната кампания на Нетаняху е съсредоточена върху националната сигурност. Един от основните му лозунги е „Без капитулация“.
Премиерът твърди, че израелските военни действия в Газа, Ливан и Иран са намалили заплахите срещу страната. Той обвинява политическите си противници в недостатъчна решителност и предупреждава, че евентуално сътрудничество между опозиционни и арабски партии може да застраши сигурността.
Но атаките от 7 октомври са променили отношението и на част от дългогодишните привърженици на „Ликуд“.
В град Сдерот, близо до границата с Газа, резервистът Еял Хаджби разказва пред BBC, че е загубил приятели и колеги при нападенията. Въпреки че семейството му традиционно подкрепя Нетаняху, този път той възнамерява да гласува за крайнодясната партия „Еврейска сила“ на Итамар Бен-Гвир.
„Семейството ми стана по-крайно от всякога. Преди се колебаехме, а днес не се замисляме“, казва той.
Младите избиратели и крайната десница
Половин милион души ще гласуват за първи път на изборите. Част от младите израелци са привлечени от крайнодесните формации, които използват активно социалните мрежи и провокативни предизборни кампании.
Проучване за вестник Yedioth Ahronoth, публикувано на 9 октомври, показва, че над 16% от гласуващите за първи път възнамеряват да подкрепят крайнодесни партии.
Сред тях са „Еврейска сила“ на Бен-Гвир и „Религиозен ционизъм“ на финансовия министър Бецалел Смотрич.
Пред BBC младежи от религиозен колеж край Сдерот разказват, че атаките на Хамас са променили политическите им възгледи.
„Днес цялото младо поколение разбира, че мирните пътища няма да проработят“, казва 18-годишният Авиад Елмахач, който подкрепя Смотрич.
Според здравното министерство в Газа, управлявано от Хамас, над 74 000 палестинци са загинали при израелските военни действия след 7 октомври 2023 г. BBC отбелязва, че ООН приема данните на министерството за надеждни.
Оцелелите от атаките също искат промяна
Различни настроения се наблюдават и сред жителите на кибуците, нападнати от Хамас.
В Нир Оз на 7 октомври бяха убити 47 души, а 76 бяха взети за заложници. Три години по-късно част от жителите се завръщат по домовете си.
Сред тях е 26-годишният Гал Паукер, чийто дядо е загинал при атаките. Майка му Галия възнамерява да подкрепи Айзенкот.
„Имаме нужда от промяна. Не можем повече да живеем с това правителство. И не говоря за сигурността, а преди всичко за човечността“, казва тя пред BBC.
Синът ѝ се колебае между Айзенкот и партията „Демократите“ на Яир Голан.
Според него Израел има сериозни проблеми, които остават на заден план заради постоянния дебат за сигурността – икономиката, образованието, здравеопазването и социалното положение.
Има ли съществена разлика между Нетаняху и опозицията за палестинците?
Въпреки острото политическо противопоставяне между Нетаняху и неговите съперници, позициите им по някои ключови въпроси за палестинците са по-близки, отколкото изглежда.
Айзенкот обещава да прекрати управлението на Хамас в Газа в рамките на 18 месеца. Според него това може да стане чрез мирен план под ръководството на САЩ или чрез военни действия.
Основните опозиционни лидери са изразявали подкрепа за някаква форма на израелско заселване на окупирания Западен бряг. Международното право определя израелските селища на тази територия като незаконни.
Никой от основните опозиционни лидери не е поел открит ангажимент за създаване на пълноправна палестинска държава. Нетаняху категорично се противопоставя на подобна перспектива.
Айзенкот говори за възможност за палестинска автономия или ограничена държавност, при която Израел запазва окончателния контрол върху сигурността.
Изборите могат да завършат без ясно мнозинство
Последните проучвания показват, че нито управляващата коалиция, нито основните ѝ противници имат сигурна подкрепа за съставяне на правителство.
Според анализ на Reuters от 26 октомври надпреварата се е изравнила в последните седмици, а политическите съперници на Нетаняху все още нямат ясен път към властта.
Арабските партии, които представляват част от приблизително 20-процентното арабско население на Израел, могат да се окажат решаващи за формирането на мнозинство. Повечето еврейски опозиционни формации обаче засега отказват коалиционно сътрудничество с тях.
Така дори убедителен резултат за отделна партия няма непременно да доведе до смяна на правителството.
Три години след 7 октомври израелците ще гласуват в страна, която е променена от войните, но остава разделена по въпросите за сигурността, демокрацията и бъдещите отношения с палестинците. Изходът от изборите ще зависи не само от разпределението на гласовете, но и от способността на политическите лидери да намерят партньори за управление.
