Радев коментира резолюцията пред централата на „Прогресивна България“ след заседание на Изпълнителния съвет на партията.

 

„Европейският парламент, за съжаление, се използва като инструмент от български евродепутати с ограничена политическа легитимност в собствената им страна, за да водят обречена за тях предизборна кампания на национално ниво“, каза той.

 

Радев определи поведението им като „недостойно“ и „жалко за България“. Според него българските представители в Европарламента манипулират собствените си политически семейства и подвеждат останалите евродепутати.




Когато журналист му припомни, че резолюцията е подкрепена от повече от 400 евродепутати, Радев отговори, че българските им колеги са повлияли на политическите си семейства.

 

Това обяснение не е подкрепено с конкретни доказателства за твърдените манипулации. Резолюцията е приета с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“. Подкрепата идва от представители на различни държави и политически групи, а не само от българските евродепутати.


Политически призив или намеса в суверенитета?

 

Най-острата реакция на Радев беше срещу настояването България да потвърди участието си в инициативата на НАТО за противодействие на дронове до 30 октомври.

 

„Представете си, Европейският парламент разпорежда на суверенна държава България кога какви решения да предприеме. Визирам до каква дата, в какъв срок ние да станем членове на инициативата на НАТО“, каза премиерът.

 

Той обвини ЕС, че се опитва да определя решенията на България в областта на отбраната, и настоя, че министърът на отбраната вече е обяснил кога страната ще се включи в инициативата.

 

„И правителствата на тези наши евродепутати не направиха нищо две години. А сега ни казват: „Вие правете в срок“. Разбирате ли цялата несъстоятелност?“, каза Радев.

 

Твърдението, че Европарламентът „разпорежда“ на България какво да прави, обаче не отговаря на правния характер на резолюцията. Документът няма задължителна юридическа сила. Той представлява политическа позиция и призив към българските власти, а не решение, което правителството е длъжно да изпълни.

 

Следователно срокът до 30 октомври не представлява правно задължение за България. Радев представи политическото настояване на евродепутатите като посегателство върху суверенитета, въпреки че резолюцията не ограничава правото на българското правителство само да взема решения.

 

Подобна реторика следва познат модел на антиевропейски дезинформационни внушения, при който институциите на ЕС се представят като външна сила, която диктува решенията на държавите членки и отнема националния им суверенитет. В случая внушението се основава на подвеждащо представяне на правомощията на Европарламента. Политическият призив е описан като задължително разпореждане, а критиката към действията на правителството – като намеса във вътрешните работи на България.

 

Девет дни по-рано Радев прие Митрофанова в Министерския съвет


Острият тон на премиера към Европарламента контрастира с публично известните подробности от срещата му с руския посланик Елеонора Митрофанова на 13 октомври.

 

Тогава Радев я извика в Министерския съвет след новите нападения срещу търговски кораби в близост до българските териториални води. Според официалното съобщение на правителството премиерът е подчертал, че България не разполага с категорични доказателства за произхода на дроновете, но няма логика Украйна да унищожава собствените си кораби, а резултатите от нападенията са в полза на Русия.

 

Митрофанова е отговорила, че няма информация от руското Министерство на отбраната за атаките. 

 

В официалната информация за срещата не се съобщава за връчена протестна нота или за друга конкретна дипломатическа санкция срещу Москва. Това не доказва, че подобна мярка не е предприета по друг ред, но оставя без публично потвърждение една от възможните форми на официален дипломатически протест.

 

В съобщението на Министерския съвет се посочва, че Радев е определил нападенията като абсолютно недопустими и е настоял за продължаване на разследването със съюзниците от ЕС и НАТО.




Разликата в подхода е съществена. Пред руския посланик премиерът се въздържа от категорично обвинение заради липсата на окончателни доказателства. Пред българските журналисти обаче използва далеч по-остри квалификации срещу евродепутатите, които критикуват реакцията на правителството му.

 

Предпазливостта при установяването на извършителя на нападенията сама по себе си е обоснована. Тя обаче не обяснява защо Радев представя политическия призив на Европарламента като разпореждане към България.

 

Радев поиска помощ от ЕС, а сега обвинява институцията в намеса


Има и друго съществено противоречие в политическата позиция на премиера.

 

На 12 октомври правителството съобщи, че България е поискала техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването на нападенията срещу търговски кораби. Радев е изпратил писма до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

 

В тях премиерът е настоял за съюзническа подкрепа и приоритетно разглеждане на проблема.

 

На следващия ден той е разговарял по телефона с Фон дер Лайен и Рюте. По информация на Министерския съвет двамата са изразили солидарност с България и готовност за съдействие при изясняването на нападенията.


Десет дни по-късно Радев обвини Европарламента в недопустима намеса заради резолюция, която също призовава за по-активна съюзническа подкрепа и по-добра защита на България и Румъния.

 

Европейската комисия, Европейският съвет и Европейският парламент са различни институции с различни правомощия. Искането на помощ от едните не задължава правителството да приема политическите оценки на другата. Но контрастът остава: Радев настоява за европейска солидарност, докато представя критиките на европейските представители като посегателство върху националния суверенитет.

 

Какво всъщност поиска Европарламентът?


Резолюцията от 22 октомври осъжда смъртоносните нападения срещу граждански кораби край България и Румъния и посочва Русия като отговорна за атаките и ескалацията в западната част на Черно море.

 

Евродепутатите изразяват загриженост от неясната реакция на българското правителство и слабия дипломатически отговор на София спрямо Москва. Те призовават Радев да съчетае исканията за съюзническа солидарност с конкретни действия.

 

Документът предлага ЕС да обмисли военноморска операция в Черно море, а НАТО да засили регионалното сътрудничество. Предвиждат се и мерки за защита срещу дронове, по-добро наблюдение на корабоплаването и възможност за допълнително финансиране за България и Румъния.


Европарламентът изрично признава усилията на българските и румънските спасителни служби. Критиките са насочени към политическата и дипломатическата реакция на правителството, а не към работата на спасителните екипи.

 

По повод нападенията Радев съобщи, че правителството очаква заключенията на българските разследващи и на специализиран екип от съюзническа държава. Той обеща резултатите да бъдат оповестени, когато експертизите приключат.

 

Така, докато разследването продължава и сигурността на корабоплаването остава под заплаха, политическият отговор на премиера към резолюцията се съсредоточи върху обвиненията срещу българските евродепутати. В цитираните му изявления липсва конкретен отговор на основната критика на Европарламента – защо дипломатическата реакция на София спрямо Русия е оценена като недостатъчна.