На 16 октомври Тръмп подписа указ, с който освободи Русия и други засегнати страни от прилагането на значителна част от ограниченията, предвидени в закона „Линдзи Греъм за санкциониране на Русия и Иран“. Законът беше подписан от президента на 18 септември, а новите мерки трябваше да започнат да действат на 18 октомври.
Законодателството предвижда сериозни икономически санкции срещу Русия заради продължаващата война срещу Украйна. Сред тях са ограничения срещу руски финансови институции, представители на властта и мрежи за заобикаляне на санкциите. Предвидени са и високи мита върху руски стоки и върху вноса от държави, които продължават да купуват руски енергийни ресурси.
Президентският указ предвижда мита от 500% върху стоки от Русия и 100% върху стоки от петте най-големи вносители на руски петрол и природен газ. Същият документ обаче освобождава засегнатите страни от прилагането на тези мита и на голяма част от новите санкции.
Изключенията ще останат в сила, докато президентът или упълномощени представители на администрацията не решат да предприемат нови действия. Така мерките, предназначени да засилят икономическия натиск върху Москва, няма да започнат да действат в предвидения срок.
Тръмп обоснова решението с националния интерес на Съединените щати. То не отменя вече наложените американски санкции срещу Русия, но блокира значителна част от новите ограничения, одобрени от Конгреса.
Остри критики в Конгреса
Решението предизвика недоволство сред американски законодатели, които настояват за по-силен икономически натиск върху Москва.
Конгресменът демократ Дон Байър обвини Тръмп, че отстъпва пред Путин и пренебрегва намерението на Конгреса да накаже Русия за агресията срещу Украйна. Той призова законодателите да преразгледат разпоредбите, които позволяват на президента да освобождава засегнатите страни от санкциите.
Сенаторът демократ Ричард Блументал, един от авторите на закона, също осъди решението. Според него изключенията не са продиктувани от съображения за национална сигурност, а представляват отстъпка пред руския президент.
Руската страна реагира положително. Представителят на Путин по международното икономическо сътрудничество Кирил Дмитриев определи решението като исторически момент. Според него прилагането на закона е можело практически да прекрати икономическото сътрудничество между Русия и Съединените щати.
Сделката за руски дизел задълбочава напрежението с Киев
Спирането на санкциите идва седмица след спорната договореност между Вашингтон и Москва за доставки на руски дизел на световните пазари.
На 9 октомври Тръмп съобщи, че след разговор с Путин Русия се е съгласила да осигури милиони тонове дизелово гориво. Американската администрация представи договореността като начин за ограничаване на цените на горивата, които се повишиха рязко на фона на войната с Иран.
Сделката предизвика критики както сред демократите, така и сред част от републиканците. Американски сенатори призоваха президента да се откаже от нея с аргумента, че приходите от руски енергийни доставки могат да подпомогнат финансирането на войната срещу Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски също разкритикува договореността. На 16 октомври той предупреди, че облекчаването на санкциите за руския дизел може да бъде последвано от подобни споразумения за природен газ, а впоследствие и от премахване на ограничения в други сектори.
Според Зеленски подобни сделки са неприемливи, докато Русия продължава военната си агресия и не показва готовност за прекратяване на огъня.
Разногласията между Вашингтон и Киев се задълбочиха и заради украинските удари срещу руски петролни рафинерии.
Тръмп настоя атаките да бъдат прекратени и обвини Украйна, че допринася за световния недостиг на дизелово гориво.
Киев отхвърля тази позиция. Украинските власти обясняват ударите с необходимостта да ограничат приходите от руския енергиен сектор, които Москва използва за финансиране на войната.
Цените на горивата се превърнаха и във вътрешнополитически проблем за Тръмп преди междинните избори за Конгреса през ноември. Войната с Иран доведе до сериозни сътресения на енергийните пазари, а поскъпването засили натиска върху американската администрация.
Тръмп би се радвал да посрещне Путин в Маями
На фона на тези решения американският президент потвърди желанието си Владимир Путин да присъства на срещата на Г-20, която ще се проведе в Маями през декември.
„Не знам дали ще дойде. Със сигурност бих се радвал да го посрещна“, каза Тръмп пред журналисти на 17 октомври.
Възможността руският президент да участва във форума вече предизвика критики от европейските партньори на САЩ.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас разкритикува поканата и припомни заплахите за сигурността, свързани с дейността на руските разузнавателни служби.
Европейската комисия обяви, че независимо от присъствието на Путин ЕС ще продължи да осъжда руската агресия срещу Украйна и да настоява за прекратяването ѝ.
Кремъл засега не е потвърдил дали Путин ще пътува до Съединените щати. Говорителят на руското президентство Дмитрий Песков по-рано определи разговорите за посещението като преждевременни. Той отхвърли и възможността за среща между Путин и Зеленски в рамките на форума.
Евентуалното посещение би било първото пътуване на Путин до западна държава след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.
През март 2023 г. Международният наказателен съд издаде заповед за ареста му заради предполагаеми военни престъпления, свързани с незаконното депортиране и прехвърляне на украински деца. САЩ не са страна по Римския статут на съда и нямат договорно задължение да изпълнят заповедта.
Нови обвинения между Тръмп и Зеленски
Напрежението между двамата президенти не се ограничава до санкциите и енергийните доставки.
Зеленски обвини американската администрация, че умишлено забавя сателитната интернет връзка чрез Starlink, която украинската армия използва за военни операции. Той отправи обвинения и за ограничаване на обмена на разузнавателна информация.
Украинският президент съобщи на 16 октомври, че скоростта на Starlink все още не е напълно възстановена.
Тръмп отрече Вашингтон умишлено да е забавял връзката или да е прекратявал предоставянето на разузнавателни данни.
Междувременно американският президент продължава да критикува Зеленски за действията му срещу Русия. По-рано той дори предложи украинците да сменят своя лидер, ако искат войната да приключи.
Решението за санкциите, сделката за руски дизел и готовността Путин да бъде посрещнат в Маями бележат поредица от стъпки на Вашингтон към Москва. Те идват без Русия да е прекратила военните действия срещу Украйна и въпреки предупрежденията на Киев, че икономическите отстъпки могат да осигурят нови средства за руската армия.
