Ли е сред многото безработни китайци, които крият истината от близките си. Те се страхуват от тревогите и натиска на семейството в момент, когато намирането на работа става все по-трудно.
„Тя щеше много да се притесни и накрая да прехвърли тревогите си върху мен“, разказва Ли, която напуснала преди повече от шест месеца заради прекомерното натоварване и липсата на признание. Притесненията на майка ѝ нямало да решат проблема, добавя тя.
Преструвката като начин да запазиш достойнството си
Реакциите в социалните мрежи показват колко разпространено е явлението. Публикации със съвети къде да прекарват деня си хората без работа и как да избегнат въпросите на роднините са събрали над 70 милиона гледания в RedNote и 610 милиона в Douyin – китайския аналог на TikTok.
Подобни хаштагове в Weibo са достигнали до 320 милиона гледания.
Според анализатори това е отражение на проблемите на китайския пазар на труда. Икономиката разчита все повече на износа, а производителите са изправени пред ожесточена конкуренция. Те намаляват цените и съкращават персонал, като увеличават натоварването на останалите служители.
Продължителната криза на пазара на недвижими имоти и затруднените финанси на местните власти също се отразяват на заетостта и доходите. Допълнителен натиск оказват автоматизацията и бързото навлизане на изкуствения интелект.
Даяна Фу, доцент по китайска политика в университета „Корнел“, смята, че преструването, че ходят на работа, позволява на хората да запазят достойнството си и може да намали риска от колективно недоволство. Така се поддържа и социалната стабилност, докато Пекин продължава да залага на автоматизацията и на технологическата надпревара със САЩ.
„Хората, които се преструват, че работят, помагат на китайското правителство да избегне трудния избор между ускоряването на автоматизацията и защитата на работните места, която е толкова важна за обществения договор“, казва Фу.
Паркове, молове и библиотеки вместо офиси
Вместо да останат вкъщи, безработните прекарват деня си в паркове, библиотеки, кафенета и търговски центрове. Ситуацията напомня за хората в Южна Корея и Япония, които по време на азиатската финансова криза през 90-те години са криели, че са загубили работата си.
„Никога не бих повярвала, че библиотеката може да е пълна в делничен ден“, казва Джан, 36-годишна специалистка по визуални ефекти, съкратена през август заради навлизането на AI.
В социалните мрежи хората споделят личните си преживявания, а някои се питат дали околните не са в същото положение. В публикация, озаглавена „30-и ден без работа: месец, в който се преструвам, че работя“, авторът разказва за 80 неуспешни кандидатури.
28-годишната Сюзън Сун крие от края на миналата година, че е била съкратена от интернет компания. През май майка ѝ и вторият ѝ баща се преместили при нея в Чунцин, за да си търсят работа. Така Сун е принудена да излиза преди 9 часа сутринта и да се прибира след 18 часа, за да не я хванат, че работи.
Тя разполага с 1864 юана (278 долара) месечно от обезщетения за безработица и с остатъка от компенсацията, получена при съкращението. Казва, че няма нищо против да живее скромно и да не работи. Най-голямото напрежение идва от родителите ѝ.
„Те прехвърлят тревогите си върху мен чрез прикрити, но настойчиви забележки и интонацията си“, разказва Сун. Това се случва най-вече когато я съветват да пести, защото „икономиката е зле“.
Иге Донг, доцент по социология в Университета в Бъфало, предупреждава, че сравнително ограничената социална защита в Китай може да направи все по-трудно поддържането на тази фасада. В даден момент безработните вероятно ще трябва да потърсят финансова подкрепа от всички възможни източници, включително от семейството и роднините си.
По материал на Reuters
