След това върнаха „онези трудни, чужди думи“ в обществения и политически речник: промени, реформи, институции, Конституция, закон, отговорност. И отнеха знамето, химна и трите пръста от митническите и палаткови „патриоти“. И вместо обикновен активизъм, въведоха организация. И каква организация и съпътстващата я кампания — от интернет до всеки площад и до всяко село. Така че, вместо апатия и безнадеждност, ни върнаха надеждата. Показаха, че са възможни различни политика и организация.

 

По дяволите, възможен е и един различен свят. И нищо никога няма да бъде (нито е) същото. В края на краищата децата в училищата днес играят на „ученици“, както едно време играеха на „полицаи и крадци“, партизани и германци.

 

Студентите спечелиха и заради начина, по който беше създадена тяхната листа. Не с решение на партийното ръководство или споразумение зад затворени врати, а чрез мъчителен процес на пряка демокрация, продължил една година, изпълнен с пленуми, дебати, гласувания и проверки в класните стаи и амфитеатрите на нашата горда страна. След блокади, студентски живот, стачки, побоища и затвори, студентите съставиха списък с хора, на които имат доверие, вместо сами да вземат властта.

 

Целта на Студентската листа не е да съставя правителство, а по-скоро да изисква отговорност и действително да контролира управлението. Колко необичайно звучи това. А в нея има поне 130 доктори на науките (52 процента от листата) и почти толкова лекари, учители и активисти с репутация. Тоест това са хора, които черпят авторитета си от знания и морал, а не от партийни книжки. Наистина безпрецедентно чудо. И не е нужно да се съгласяваме с всяко име в Студентската листа, нито да вярваме, че 250 души без парламентарен опит ще решат всичките ни проблеми за една нощ.

 

Но за първи път гражданите на Сърбия имат пред себе си опция, която не произлиза от един и същ изхабен политически апарат, а от списък, роден на улицата, в аудиториите и по пътищата между градовете и селата, а не в опушени кабинети.

 

Студентите спечелиха и защото безброй хора най-накрая имат за кого да гласуват (а не само против). За нещо вълнуващо и за наистина нови и неопетнени лица със сериозни знания, биография и репутация. Въпреки че съпротивата от страна на ботовете все още съществува, студентите угасиха циничното усещане, че „всички са еднакви“ и че реалната промяна е невъзможна. Защото не са „едни и същи“ университетските професори и платените побойници, ректорът и директорът с купена диплома, Александър Бауцал и Александър Шешел. И какво, ако не победа, е да изведеш стотици и стотици хиляди хора на улицата? И така отново и отново, чупейки всички рекорди по брой участници в публични събирания, без изнудване, квоти, сандвичи. Ето защо времето за извънредно положение и твърда диктатура, въпреки обявленията, е отдавна отминало или е преминало без резултат.


Студентите спечелиха и защото само за година и половина вече доведоха до смяна на министър-председателя, разпускане на Събранието и правителството и накрая до смяна на президента на Сърбия. Не толкова отдавна беше срамно и страшно да кажеш, че подкрепяш опозицията. А днес? Сега е голям срам в обществото да подкрепяш Сръбската прогресивна партия. Има стотици подкасти, дори и предавания в YouTube („Цената на отношението“), посветени именно на тази тема – признанията на хора, преживели презрение, унижение и стигма. Какво друго? Студентите спечелиха и защото направиха кампанията на правителството да изглежда толкова мизерна, колкото изглежда.

 

Кампанията е скучна и мрачна, безплодна и безлична: строго контролирани събирания, анцузи, суичъри и посещения при избрани „домакини“, с галене на домашни любимци и разговори с каменни лица. Като момчето от приказката на Андерсен, тези деца всъщност оголиха прогресистите до радикалните им настройки. Това се вижда по темите за Косово и Черна гора, „отцепването“ на Войводина и Санджак, както и по приказките за усташи и Ратко Младич, чрез които се разпространява омраза към „предателите и чуждестранните наемници“ и се сее страх от „силите на хаоса и лудостта“. 

 

Въпреки ударите срещу тях както отляво, така и отдясно – тоест както от „Неавтентична Европа“ (ЕС), така и от „Автентична Русия“ (ДСС) – студентите спечелиха и създадоха известната „референдумна атмосфера“ в обществото. И дори донякъде дистанцираха предпазливите СПС и Расим Ляич от сегашното правителство, което на практика включваше само радикали. С други думи, постигнаха изборите да не се свеждат до сблъсък между програми, което би било възможно само в нормална политическа среда и нормална държава. Какви предизборни дебати, диалози, конфронтации и други формати са възможни, когато медиите се затварят, професорите се уволняват, а челюстите и ребрата се чупят на улицата? Впрочем, тези, които наистина „нямат програма“, са от листата „1. Александър Вучич – Обединена Сърбия“. Вместо „програмен диалог“ студентите правилно и мъдро решиха да гласуват само за следното: „Ще бъде ли същото след изборите или ще бъде различно?“ И това е горе-долу всичко!

 

Няма енергия; всичко е безжизнено, мизерно и жалко. Напротив, студенти, които са извървели стотици километри, спали са под открито небе, били са бити, тъпкани и гонени със съдебни дела и заплахи, са били посрещани с храна, аплодисменти и фойерверки от граждани, излезли по улиците само за да ги поздравят мимоходом. Не е ли и това победа? Необходими са само още малко усилия, за да се ограничи системното разпространение на страх, пораженчество и цинизъм от страна на дежурните мутриводи, цепидлаци и шайкаджии. Нужно е още малко: да се повиши избирателната активност, някой да преведе промените на езика на младите и, доколкото е възможно, да се предотврати кражбата на гласове — и готово.

 

И нека си спомним как започна: трагедията, която разтърси страната на 1 ноември 2024 г., предизвика студентски протести, отвори въпроси за вината и отговорността, подчерта изискванията на здравия разум и превърна политическата сцена на Сърбия в нещо съвсем ново и безпрецедентно различно. Студентското движение бързо надрасна рамките на уличния протест и се превърна в мощна, трайна, демократична, последователна, креативна и умна политическа организация. Невъзможно е да се надцени какво са събудили у гражданите тези млади хора – тези победители, които преди години се чувстваха като губещи, тоест изнудвани, уплашени и убедени, че промените са невъзможни.

 

В крайна сметка студентите спечелиха, защото търсят нещо привидно скромно, но всъщност радикално в сръбския контекст и история – институциите да си вършат работата. Което означава съдилищата да преследват корумпирани крадци, а суверенитетът и властта да бъдат в ръцете на народа, а не на един човек. Това е онази Сърбия, в която изборите са честни, медиите са свободни, а знанието и трудът се ценят и се заплащат. Където не се краде, не се настройва, не се изнудва, не се плаши, не се затваря устата и не се мълчи, а се смее, радва и обича. И това вече е революция и затова е толкова освежаващо. И тогава, само добри новини! И само знания, организация и любов. До голяма степен студентите вече са спечелили. Единственото, което ни остава, е да го покажем на изборите – и да го защитим.