„Присъединяването ще даде възможност на канадските компании, стартъпи и изследователи да използват европейските суперкомпютри“, заяви фон дер Лайен. По думите ѝ, съчетаването на този достъп с водещата позиция на Канада в областта на изкуствения интелект ще позволи разработването на конкурентоспособни, иновативни и безопасни AI системи.
Европейската мрежа от суперкомпютри се управлява от съвместното предприятие EuroHPC – публично-частна структура на ЕС с бюджет от 8,2 млрд. евро. Мрежата включва 14 суперкомпютъра, някои от които са сред десетте най-мощни в света, 19 специализирани центъра за изкуствен интелект и 10 квантови компютъра.
EuroHPC ще управлява и седем мащабни центъра за изчисления и обработка на данни за изкуствен интелект, известни като AI гигафабрики. Изграждането им трябва да започне догодина, а общата инвестиция се оценява на 30 млрд. евро.
Експерти приветстват възможността за сътрудничество между ЕС и Канада в областта на изчислителната мощ, но предупреждават, че това е само началото.
„Сътрудничеството в областта на изчислителната мощ е една от най-очевидните възможности за краткосрочно партньорство между средните по сила държави в сферата на изкуствения интелект“, коментира Антон Лайхт, експерт по технологиите и международните отношения в Carnegie Endowment for International Peace.
Той обаче подчертава, че засега това няма да намали съществено зависимостта от САЩ.
„Докато САЩ изграждат изчислителни клъстери с мощност от гигавати, никакво сътрудничество, което не води до изграждането на мащабна инфраструктура, няма да помогне“, посочва експертът.
Участието на Канада в европейската мрежа от суперкомпютри надгражда досегашното ѝ частично участие във водещата научноизследователска програма на ЕС „Хоризонт Европа“. Програмата също осигурява част от финансирането за EuroHPC.
Досега в европейската мрежа от суперкомпютри са участвали 38 държави – 27-те членки на ЕС и страни извън Съюза, сред които Норвегия, Швейцария, Великобритания, Израел и Турция.
