През 1989 г. в Бруклин, Ню Йорк, двамата приятели Джоуи Зи (китара) и Алън Робърт (бас, текстове, артуърк) създават група, вдъхновена от любимите им пънк и хардкор банди. За певец привличат братовчеда на Джоуи Кийт Капуто и след дълга върволица от барабанисти мястото зад кожите заема бившият ударник на Type O Negative Сал Абрускато. Life of Agony бързо намират своето място в суровата сцена на Бруклин. Заедно с титани като Biohazard и пионерите Cro-Mags, те олицетворяват агресията и уличната енергия на Ню Йорк.
Най-дълбока обаче остава връзката им с Type O Negative. Двете формации делят не само същата мрачна меланхолия и тягост, но и дълбоко приятелство и общи корени в Ню Йорк. Бруклинският метъл звук на Life of Agony майсторски преплита тежкия хардкор с готик рок настроение и изненадващи като побой смени на темпото, което ги превръща в уникално явление на сцената.
“River Runs Red”: Катарзис за цяло поколение
Дебютният албум на групата от 1993 г., “River Runs Red”, е абсолютен шедьовър и повратна точка в тежката музика. За хиляди слушатели по света този албум е спасителен пояс. Чрез суровите текстове, засягащи депресията, изолацията и мислите за самоубийство, преплетени в концептуална история чрез телефонни съобщения, албумът дава глас на болката на цяло поколение.
Битката с корпорациите и албумът “Broken Valley”
Пътят на групата далеч не е лек. През годините те преминават през трусове, през раздели и събирания, но един от най-тежките им творчески сблъсъци е с лейбъла Epic Records покрай издаването на четвъртия им албум “Broken Valley” (2005). Фирмата пуска дисковете с вграден софтуер против пиратстване и докато няма проблем, докато дискът е в CD-плейъра, в момента, в който се озове в CD-ROM устройство на компютъра, автоматично му прехвърля програмата, която, оказва се, компрометира сигурността на машината и личните данни на потребителя. Следва широко отразен скандал, Epic изтеглят целия тираж от пазара, а Life of Agony тръгват на турне. На което нямат какво да продават, защото дискове просто няма. Това води до напрежение и поредното разпадане на групата, но и до създаването на един от най-суровите и безкомпромисни записи в дискографията ѝ.
Трансформацията и човешкият път на Кийт към Мина и обратно
Life of Agony винаги са били пионери в искреността, а най-личният пример за това е вокалистът им. През 2011 г. фронтменът обявява публично своята трансджендър идентичност и започва живот като Мина Капуто, превръща се в един от малкото открити транс артисти в тежката музика и печели огромно уважение за смелостта си. Години по-късно, след дълъг път на себепознание, Мина отново приема името Кийт и се изправя пред света с истинското си лице.
Въпреки постоянните сътресения, вътрешни драми и паузи, Life of Agony гордо веят знамето си повече от 35 години на сцена, а музиката им е по-жива от всякога. От 8 години групата разчита на мощния ритъм на барабанистката Вероника Белино, която вкарва нов пулс в бандата с идването си през 2018 г. Ще ги видим за пръв път и във Vidas Art Arena като специален гост на могъщите Hatebreed на 11 ноември. В концерта се включва и родната хардкор гордост Last Hope.
